Прекратяването на брака е трудна стъпка само по себе си, затова е необходимо човек да е наясно с това какви права му се полагат. По друг начин казано, е важно своевременно да се консултирате с адвокат, за да знаете какви искания можете да поставите при разтрогването на брака.
Когато бракът се прекратява по исков ред, често един от съпрузите настоява съдът да се произнесе по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство (чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс). Това искане има значение не само от морална гледна точка, но и за определени правни последици. Съдът определя вината въз основа на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства и конкретното поведение на съпрузите по време на брака. Типични основания могат да бъдат:
- Изневяра;
- Системно неуважение;
- Липса на грижа за семейството;
- Други тежки нарушения на брачните задължения.
Установяването на вина дава възможност на изправния съпруг да направи допълнителни искания в рамките на производството.
Какво означава това?
На първо място, това е искането за издръжка между съпрузи. Ако невиновният съпруг изпитва затруднения да се издържа самостоятелно, той може да претендира издръжка от виновния при наличие на законовите предпоставки. Издръжката обаче е ограничена във времето и законът предвижда, че тя се дължи за определен период, освен при изключителни обстоятелства.
Също така, вината може да има значение при предоставяне ползването на семейното жилище. Съдът отчита всички обстоятелства, включително поведението на съпрузите, когато преценява кой да остане да живее в него.
По отношение на фамилното име, съпругът, който е приел фамилията на другия, има право да поиска да възстанови предбрачното си име, независимо от вината, но често това решение е свързано и с цялостното уреждане на отношенията след развода.
‼️ Важно: Установената вина не води автоматично до по-голям дял от имуществото. Подялбата на придобитото по време на брака се извършва по общите правила и зависи основно от приноса на всеки от съпрузите. Основният принцип е, че имуществото, придобито по време на брака, представлява съпружеска имуществена общност. Това означава, че то принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобито.
Какви са общите правила при развод по взаимно съгласие?
- Равенство на дяловете – изходната позиция е, че всеки съпруг получава ½ от имуществото след прекратяване на брака;
- Съвместен принос;
- Разграничение между лично и общо имущество.
Ако съпрузите не уредят имуществото си в споразумение или не поискат от съда да определи по-голям дял от придобитото по време на брака имущество, то остава в обикновена дялова съсобственост след прекратяване на брака. По-късно то може да бъде разделено чрез доброволна делба или чрез образуване на съдебно производство.
Какви са общите правила при развод по исков ред?
- По силата на чл. 29, ал. 3 СК съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, когато неговият принос в придобиването му значително надхвърля приноса на другия съпруг. Необходимо е това обстоятелство да бъде установено по убедителен начин в съдебното производство. Само по-високите доходи на единия съпруг не са достатъчни сами по себе си.
- Преди да се обсъжда разпределението на дяловете, следва да се установи кои вещи и права са част от съпружеската имуществена общност и кои са лично имущество на единия съпруг. Личното имущество не подлежи на подялба като общо имущество.
- Определянето на по-голям дял не представлява санкция за виновния съпруг. Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака сама по себе си не е основание за намаляване на неговия дял. Преценката по чл. 29, ал. 3 СК се основава на приноса в придобиването на общото имущество.
- При преценката на приноса се вземат предвид както материалните, така и нематериалните усилия на съпрузите, включително: доходи и вложени лични средства; трудова дейност и участие в придобиването на имуществото; грижи за децата; работа в домакинството.
- Важно е да знаете, че приносът на съпруга, който се грижи за дома и децата, също има голямо значение при преценката относно определяне на по-голям дял от общото имущество.
- Искът за установяване на по-голям принос трябва да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака (чл. 31 от Семейния кодекс)
Основната разлика между развода по взаимно съгласие и развода по исков ред се състои в начина, по който се уреждат последиците от прекратяването на брака. При развода по взаимно съгласие съпрузите доброволно постигат споразумение относно въпросите, които законът изисква да бъдат уредени, като съдът проверява наличието на законовите предпоставки за допускане на развода и утвърждава споразумението. При развода по исков ред, когато между съпрузите липсва съгласие, съдът се произнася по спорните въпроси въз основа на събраните по делото доказателства и приложимите законови разпоредби.
Разводът поставя редица правни и лични въпроси, чието разрешаване изисква внимателна преценка на конкретните обстоятелства. Изборът на подходящ ред за прекратяване на брака, уреждането на отношенията между съпрузите и защитата на интересите на децата са въпроси, които следва да бъдат разгледани с необходимата правна прецизност.
Адвокатска кантора „Виктория Христова“ предоставя правна помощ и процесуално представителство по дела за развод, съобразени с индивидуалните особености на всеки случай. Нашият подход е насочен към изясняване на правата и задълженията на страните, оценка на възможните правни решения и защита на интересите на доверителя във всяка фаза на производството.
Ако обмисляте прекратяване на брака или вече сте изправени пред бракоразводен процес, своевременната консултация с адвокат ще Ви помогне да се ориентирате в приложимите процедури и да предприемете информирани действия, така че да защитите правата и интересите си.
Можете да запазите своя час за консултация бързо, лесно и удобно, посредством следния линк: https://calendar.google.com/calendar/u/0/appointments/schedules/AcZssZ2BP9GuwNDy2fUEP5y_gtE_DCrNaVcIvncAbPW_QZm9dkk-18j4E5sTwtmIfa7wYzFPLUQHuIZo