Присъединяването на България към Шенген крие възможен риск пред децата на разделени родители при пътуване в страни от пространството. То създава предпоставки да бъде улеснено отвеждането на дете от единия родител в друга държава без съгласието на другия.

От дълги години въпросът за присъединяването на Република България към Шенгенското пространство бе в центъра на общественото внимание.

Какво представлява Шенгенското пространство?

Шенгенското пространство е зона на свободно движение на хора, стоки, услуги и капитал между държавите-членки. В него се включват 26 европейски държави, които са отменили контрола по вътрешните си граници, а именно:  Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, както и с Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария. Това създава възможност за свободно пътуване и търговия.

Считано от 31.03.2024 г. Република България бе приета в шенгенското пространство по въздушни и морски граници. Това означава, че проверките на лицата на въздушните и морски граници се премахват.

Какви са ползите за България от членството в Шенген?

Присъединяването на България към Шенгенското пространство ще има множество положителни ефекти за страната и нейните граждани, доколкото значително улеснява свободното движение на гражданите, което е основна ценност на европейския проект. Гражданите на Република България вече имат възможност да пътуват в другите държави-членки на Шенгенско пространство без граничен контрол.

Въпреки несъмнените ползи от приемането на Република България в Шенгенското пространство, то крие и значителни рискове, най-вече относно извеждането на деца на разделени родители от страната, доколкото улеснява отвеждането на дете с единия родител в друга държава без съгласието на другия. Единственото, което ще се изисква занапред за деца до 14-годишна възраст, при пътуване по въздух и вода, е международен паспорт.

Липсата на гранична проверка на вътрешните граници донякъде се компенсира от полицейски проверки, които обаче се извършват на случаен принцип и само по отношение на рискови профили, към които се причисляват и децата. Това обаче не означава, че всяко дете ще подлежи на такава проверка.

В случай че някой от родителите не желае детето му да напуска територията на Република България с другия родител, той може да подаде иск пред Районния съд по настоящия адрес на детето, въз основа на който да бъде наложена забрана за напускане на страната на дете, при наличие на конкретен риск от незаконното му извеждане от страната. 

Съдът следва незабавно да уведоми органите за граничен контрол при Министерство на вътрешните работи за образуваното съдебно производство. До влизане на съдебното решение в сила детето може да напуска страната само с разпореждане на съда. Забраната за напускане на страната се издава за срок до 1 година.

Екипът на Адвокатско дружество “Кисов & Аспарухов” предоставя на своите клиенти правни консултации и процесуално представителство по всички въпроси от сферата на семейното право.

 

Моля да имате предвид, че настоящото изложение не представлява правна консултация или правен съвет, а изразява мнението на екипа на Адвокатско дружество “Кисов & Аспарухов”.